Назад

ТЕЛЕВИЗИЯ ТУРИЗЪМ ВИ ПОЗДРАВЯВА ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ!






С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!

 

 

 

ЧЕСТИТИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!

 

Възкресение Христово е един от най-големите и тържествени християнски празници. По решение на Първия Вселенски събор в Никея (325 г.) Пасхата трябва да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (то е астрономическа величина и е на 21 март, а на няколко години веднъж - на 22 март). Възкресение не трябва да се празнува преди или в един ден с юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал "сутринта рано в първия ден на седмицата". Денят на Великден се определя според лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за променливостта на датите, на които се празнува Възкресението. До приемането на Григорианския календар през XIV век не е имало разлика в датите на честване на Източния и Западния Великден. За подвижните празници като Великден нашата Църква се ръководи от стария Юлиански календар, а за постоянните - от т.нар. поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи.

                В евангелските текстове четем, че Исус Христос е предсказал разпъването си на кръста и своето възкръсване след три дни. Н атретия ден от смъртта на Христос Мария Магдалина отишла с други жени на гробницата му, за да намажат тялото му с благовонни  масла, кактоповелявала древноюдейската традиция, и намерили гроба празен.

                Българите наричат празника Великден, Велиден. Цялата предходна седмица, позната като Страстна, Велика неделя, преминава в приготовления за големия ден.Особено много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На Велика сряда жените не трябва да работят никаква домашна работа - не тъкат, не предат, не шият. Вечерта в родопските и странджанските села берат билки и треви, коприва, лапад, а също и здравец, който връзват на китки, и на следващия ден го носят на роднини и съседи. Бере се и цветето великденче, което топят във вода, и с нея момите и децата си мият лицата за хубост и здраве.

                На Велики четвъртък, Вели четвърток  (по-рядко още в сряда) жените боядисват яйца. Великденските яйца или перашки, както ги наричат в Западна България, ще се ядат до Спасовден, т.е. 40 дни. От тях се дава на роднини и гости, на сиромаси и друмници и на всеки, който влезе в къщата през Светлата неделя - седмицата след Великден. Затова в миналото домакините приготвяли цял кош с боядисани яйца и в една заможна къща с по-голяма челяд техният брой бил не по-малък от 500.

                Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Исторически и археологически факти свидетелстват, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция, като символ на раждането на живота. У евреите имало обичай, когато отиват на гости, да носят дар на домакина и често подарявали яйце. Християнските предания разказват, че когато Мария Магдалина отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му занесла боядисано в червено яйце, символ на кръвта на Христос. Вероятно оттогава на Великден се спазва обичаят християните да сиподаряват червени яйца. Постепенно започнали да багрят яйца и в други цветове.

                Преди да ги боядисат, жените внимателно почиствали яйцата с лишия - вода с пепел. По стара традиция първото яйце се боядисва в червено и то е първотоснесено яйце за деня. Вярва се, че то, а и изобщо червените яйца имат магическа сила, предпазват от болести. С тях се бае против уроки, развалят се магии. С първото червено яйце потъркват личицата на децата и чертаят кръст на челата им, "за да са здрави и червени". Това яйце поставят под домашната икона и го пазят за лек до Велики четвъртък на следващата година. Тогава го счупват и по вътрешността му гадаят за бъдещето на къщата и семейството: ако яйцето е пълно - пълна ще бъде и къщата, ако е червясало и кухо - това е лоша поличба, смърт ще сполети дома. Има обичай да слагат червеното яйце в раклата с чеиза на момата или при бубите, за да пази от уроки. Стопанката дава на момите и невестите по едно червено яйце да го носят в пазвите си до Великден. Вярва се, че първото червено яйце пази посевите от градушка, и затова на местана Гергьовден го заравят в нивата.        

                 Когато червените яйца са боядисани в сряда, на Велики четвъртък, още преди да се е показало слънцето, ги изнасят на двора, поставят ги в сито върху червен плат и ги обръщат на изток, "за да ги види слънцето". В миналото за боядисване на великденските яйца са използвали естествени багрилаот растителен произход. Корените от растението брош и от билката риган боядисват в червено, жълт цвят се получава от орехови листа, от ябълкови кори, от смрадлика, змийски лапад, от лучени люспи. Тревите накисвали предишната вечер в мълчана вода и на сутринта я възвирали заедно с яйцата. Химическите бои за яйца се въвеждат около 20-те години на XX век.

                Друга важна работа на стопанките на Велики четвъртък е подновяването на кваса за цялата година. Месят нов, млад квас, в който слагат лековити билки. От този квас запазват и с него лекуват през годината или го използват за разваляне на магии. На Велики четвъртък жените замесват тестото за великденските хлябове. Те се приготвят с мазнина и са с различна форма - големи, кръгли, продълговати или изплетени от отделни дебели парчета тесто. Имат и различни наименования - великденски кравай, кошара, квасник, харман, яйченик, кукла, плетеница, паска. Отгоре украсяват хлябовете с нечетен брой бели и червени яйца, разположени на кръст и около тях усукват тесто. Според народната вяра черупките от тези яйца имали чудодейна целебна сила. Затова ги запазвали и с тях лекували жълтеница или баели на болни добичета. За големия празник се приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце отгоре и се дават на първия гостенин, влязъл в къщата на Великден, на роднини, на кумовете, на девера. В началото на XX век в големите български градове великденските хлябове започват да се изместват от козунаците - традиция, идваща от Западна Европа.

                Велики четвъртък се тачи за предпазване от градушки. Жените не трябва да перат, не предат, не шият, не бухат с бухалки, а мъжете не орат. В продължение на шест седмици до Спасовден се тачат всички четвъртъци, наричани също Велики четвъртъци и на тях жените пак не работят, не перат, не се мият, за да се предпазят от светкавици и гръмотевици и за да не удря град през лятото.

                Съществува представа, че в полунощ срещу Велики четвъртък "раят се отваря" и душите на мъртвите слизат на земята като мушици и пчели и жужат около цветовете на ягодите и ябълките. В Северозападна България през тази нощ жените изпълняват ритуала греене на душите на мъртвите. Запалват огън от бъз на гробището, пускат кратунки със запалени свещички в реката, "за да е светло и топло на душите" на близките им покойници.

                Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на хората. На този ден постът в православната църква е особено строг - нищо не се яде и не се пие (дори вода), не се похваща каквато и да е работа. Само в Западна България на Велики петък моми и невести "шарят" - украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и така те стават красиви писани яйца, шарени перашки. Писаното яйце е възпято в народните песни и то се подарява само на много скъпи гости. Много е разпространена народната поговорка: "Гледат го като писано яйце". В Самоковско момите и младите булки украсяват изписаните яйца с китчици, направени от разноцветни вълнени конци, залепени с восък за яйцето. Така украсеното яйце се наричакитанче и се приготвя специално за майка и баща, за кръстника и девера, а момата го подарява на своя любим.

                В края на Страстната седмица - на душната събота, жените ходят на гробищата и раздават за мъртвите от боядисаните яйца и от великденския хляб.

                Великден се празнува три дни. В неделя е Възкресение Христово и всички, празнично пременени, отиват на тържесвена служба в черквата. Запалената там свещ отнасят вкъщи, като всички се поздравяват с "Христос возкресе!" Отговорът е : "Во истина возкресе!" Чукат се с боядисани яйца и чието яйце излезе най-здраво - кълцок, къцач, той ще е здрав и честит през годината. После се отговява с червено яйце и великденски хляб. Черупките от боядисаните яйца се заравят в нивата, за да ражда богато.

                На Великден традицията повелява младоженците да гостуват на родителите си, на кумовете и девера, като им носят поклон, каниска - кошница с боядисани яйца, шарени перашки и великденски краваи. Булката е пременена в най-хубавата си и гиздава премяна. Домакините също даряват младите с яйца. След това всички сядат около богатата великденска трапеза. Когато угощението свърши, връзват люлки на клоните на високи дървета и момите се люлеят, за да не бъдат похитени от змейове и самодиви. Люлеят се и млади жени и деца, за да се предпазят от лоши болести. Наоколо девойките пеят обредни песни. През трите празнични дни на селския мегдан се извиват хора, първите след Великите пости. Гостува се и у именниците - Величко, Величка, Велика.    

 

       От книгата на Валентина Шарланова "Български традиционни празници и обичаи"      

 



Share |