Назад

10 февруари - ден на покровителя на пчеларите – св. Харалампий






Денят на християнския мъченик Харалампий е особено почитан в българската традиция и е свързан с обичаи за здраве – „да не ходят болести по хората“ . По името на светеца е наричан Харамбей, Хараланбей, Хараломповден, Аралампий, Араламбо, а също и Чуминден.  

     Харалампий живял през втората половина на II век и бил епископ на град Магнезия в Тесалия (дн. Гърция). По това време християнството било подложено на гонения, но той смело проповядвал вярата във Възкръсналия Христос и се опитвал да привлече към християнството много езичници. Накрая  бил заловен. За  да пресекат разпространението на християнството, римските власти искали епископът сам да се отрече от вярата си и да се поклони на езическите божества. Но не успели. Подложили го на тежки мъчения, а накрая го одрали жив. Въпреки това епископ Харалампий понасял стоически страданията. Виждайки неговата изумителна твърдост, мнозина езичници приели вярата в Христос. Свещеномъченик Харалампий умира през 198 година на 113 годишна възраст.

    Според разпространено вярване, св. Харалампий е единственият светец, който е успял да улови и прикове в окови чумата и така е избавил хората от болестта. Ето защо върху някои от иконите той е зографисван как държи в ръце веригите, с които е оковал чумата. В чест на светеца по традиция жените приготвят нечетен брой питки, намазани с мед,  осветен на празника на св. Прокопий или на Голяма Богородица. Ако не е останал от този мед, в църквата се занася друг мед, който свещеникът освещава след литургията. От него също запазват за лек до добиването на новия мед през лятото. Вместо нечетен брой питки, може да се приготви една голяма пита, която начупена и намазана с мед се раздава за здраве на семейството и най-вече за да пази св. Харалампий от чума, шарка и други остро заразни болести. Преди да ги раздадат, задължително носят хлябовете в църквата, където свещеникът ги благославя със специална молитва. В някои райони на празника на светеца освещават мед и пчеларите след това го раздават, за да се роят пчелите им и да дават изобилно мед. В някои села мажат кръстообразно челата на децата с осветения мед – за да са здрави.  

    На този ден стопанките внимателно измитат и изчистват цялата къща, „за да се изметат болестите от нея“. В Пловдивско рано сутринта жените отваряли широко портите и подканяли болестите да напуснат дома им, като ги наричали с различни от техните имена: „Айде, Райно, Смарайдо, излявайте, ша ви дам пита!“  В миналото на този ден жените не предат, тъкат, шият или перат „за да не ги чукне чумата“.

    В Тракия се среща вярването, че свети Аралампий араламбисва (прекадява) земята с тамян, тя се затопля и се подготвя за пролетта, което означава, че може да започне първата оран или окопаване на градините. 

В Благоевград всяка година пчелари занасят буркани с мед в храма „Въведение Богородично“, за да бъдат осветени. На всички буркани се завързват свещички и се подреждат във формата на кръст, след което се запалват в памет на светеца, а свещениците ги благославят.


Share |