СъбитияНазад

Бъдни вечер в село Копаница






Стане ли дума Бъдни вечер, значи ще е един дълъг разказ, идващ от много стари времена. До средата на ІV-ти век се празнували само три християнски празника: Богоявление, Възкресение и Петдесетница. През 30-те години на ІV-ти век установили рождената дата на Иисус Христос – 25 декември. До тогава нехристияните празнували този ден като рожден на вечното Слънце под името Коледа. От 359 година всички християни започнали да празнуват 25 декември като Рождество Христово.

Рождество Христово се възприема като най-светлия, най-обичания и почитан християнски празник. Празникът има някаква особена сила да обуздае буйните, да примири непримиримите, да насърчи безнадеждните, да даде криле на устремените, пише фолклористката Елена Огнянова.

Българската традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово, е много богата. За празника хората се готвят дълго време като всичко трябва да бъде направено от хубаво по-хубаво. Подготвят се нови дрехи и постелки, подаръци за всеки. Приготвянето на бъднивечерските гозби е особено мераклийско занимание. Разнообразието на обичаи, поверия и песни на много места е забравено, но на други места е относително добре запазено. Много неща са отпаднали, но и много неща се помнят и правят, както това се случва в село Копаница.

Село Копаница се намира на 5 км от Радомир, в гънките на ниската планина Черна гора, между областите Мрака и Граово. Тук знаят как да тачат традициите на Бъдни вечер. И за подготовката и за бъдника се знае. И за гозбите на трапезата. И за шарения обреден хляб. Неговите шарки също са любобитен разказ – за къщата, поминъка, домашното огнище.

На Бъдни вечер всичко се върти около хляба. Около хляба е съсредоточено и всичкото действие по време на вършитбата. Бъдни вечер някои културни антрополози определят като център на света Зима, а вършитбата като център на света Лято.

Дълга е подготовката за Бъдни вечер. Готвенето е изнурително, даже когато се прави с мерак. Особено тежко е месенето, защото, за да е хубав хлябът, той трябвало да се омеси 100 пъти. Дълго е и приготовлението на тиквеника – месене, разточване, налагане на корите, печене. Приготвят се още ошаф, боб и чеснов лук с кълцани орехи. Преди в огнището да поставят бъдника, в него се провърта със свърдел дупка, която напълват с тамян. После по Спасовден с него прекадявали пчелите.

Бъднята вечеря се слага рано. Вярвало се, че колкото по-рано започне бъдната вечеря, толкова по-рано ще узреят житата. Макар и постна, тя е обилна. Яде се колкото стомасите могат да понесат. Вечерта завършва с радост за децата. На всяко дете бабата раздава равен дял ябълки и орехи, като гледа ябълките да са еднакви по големина, а орехите под брой. Последното, което прави домакинът, но чак на другата сутрин, е да отнесе бъдника и малко слама на нивата и с висок глас да помоли небето за плодородие.

 

Текст Симеон Мильов, оператор Симеон Григоров, видео и снимки Телевизия Туризъм

 

Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм документалния филм „Бъдни вечер”. Филмът представя традицията на подготовката и празнуването на Бъдни вечер, заснети в село Копаница, разказва за символите на бъдника, обредните хлябове, гозбите и обичаите на този семеен празник, свързан с Рождество Христово.

 

Следете и за документалния филм „Духът на Сурва”, посветен на народния зимен празник Сурва, заснет в няколко села в района на градовете Перник и Брезник – Богданов дол, Габров дол и др.

 

Гледайте по Телевизия Туризъм и поредицата от фолклорни и етнографски материали в рубриката „Гласовете на България”. Тя се излъчва в рамките на информационния блок на телевизията „Туризъм инфо” преди всеки кръгъл час.


Share |