СелаНазад

Село Рибново


  • Регион: Благоевград




Това е едно село „на края на пътя”. Буквално, защото в Рибново свършва тясното шосе от от Гоце Делчев, през Гърмен, Огняново, Скребатно и Осиково. Скупчени по западните склонове на Родопския рид Дъбраш, къщите на това село всяка вечер се радват на знойните залези над Пирин и на панорамите към долината на Места, Рила и самите Родопи, които се откриват тук.

Но това село е и дълбоко в България, макар, когато човек влезне в него и види колоритните му жители, или стане на свидетел на обичая „Гелина”, да си помисли, че е някъде в Ориента. Защото България е различна и пъстра, събрала етноси, религии и култури, пръснати сред най-разнообразната природна среда в света.
Възникването на Рибново се губи някъде назад в историята. Край него е открит античен некропол, което значи, че районът е поселяван отдавна. В края на ХV век се появява в един от подробните османски регистри. Четири века по-късно в него има малко над 100 къщи и близо 600 жители българомохамедани. А днес те са над 2000 и къщите продължават да се строят. Това е забележително при поголовното обезлюдяване на провинциална България след промените от 1989 г. и при всъщност бедния поминък, който имат хората тук – основно отглеждане на тютюн и картофи в ронливите песъкливи почви, събиране и първична обработка на дървесина, бране на горски плодове и билки. Находищата на антимон в близост не се експлоатират. Така, макар и разположено на високото, а пътят към него да е стръмен, като че ли нищо не изтича от селото обратно по пътя. Сякаш тук гравитацията е различна. Демографският срив е неясно понятие. Само мъжете, заради бедност, често стават гурбетчии, но винаги се завръщат. Както едно време със стадата овце. Истинска миграция няма. Уличките гъмжат от деца и младежи. А донякъде недомислената строителна треска катери къщите една връз друга от центъра на селото по баирите, задушавайки ги почти без дворове. Построена е нова джамия, старата е ремонтирана. Вярата за всички тук е важна. Затова с болка си спомнят за срамния „Възродителен процес” през 80-те години на миналия век, когато селото се вдига на бунт. „Възродителите“ са посрещнати с камъни, дървета и брадви от жителите на Рибново, а стълкновенията днес са превърнати в легенди... Въпреки това гостоприемството тук е на почит и макар да няма хотел или къщи за гости, посетителят може да разчита на постеля, и на вкусни гозби. През последните години живописните помашки сватби и съхраненият обичай „Гелина” с изписаните като кукли булки привличат все по-голям интерес. (Научете повече за тях в отделна публикация в www.see.bg.) През зимата, когато е „сезонът на сватбите”, тук се изсипват тълпи от фотографи, гости и любопитни наблюдатели. Въпреки това туризмът още не е бизнес. Но отдалеченото на 21 км от Гърмен и на 30 км от Гоце Делчев село има какво да предложи на любопитния посетител. По пътя дотук е Огняново – село, известно с минералните си извори, недалеч е и Ковачевица – истинска дървена приказка от епохата на Българското Възраждане. Пешеходни маршрути водят до тях, както и до Буково. Пътувайки дотук ще видите Каялийските скали и прословутата Филиповска каменна сватба – няколко групи скални феномени над долината на река Канина, откъдето се откриват зашеметяващи панорами към околната природа.
Текст Стоян Радулов, снимки Георги Крумов

Гледайте документалния филм на Телевизия Туризъм, посветен на помашките сватби в Рибново и разказващ за колоритния обичай на рисуваните булки там. Следете www.see.bg за точните дати и часове на излъчване от пролетта на 2012 г.
Следете в програмата на Телевизия Туризъм за филмите, посветени на българските села в Родопите, Странджа, Стара планина и Краището. Бъдете с Телевизия Туризъм, за да научите всичко за България!
Гледайте по Телевизия Туризъм и поредицата от фолклорни и етнографски материали в рубриката „Гласовете на България”. Тя се излъчва в рамките на информационния блок на телевизията „Туризъм инфо” преди всеки кръгъл час.


Share |