СъбитияНазад

Великденски цикъл празници: Неделята на Възкресение Христово






Великден

Неделята на Възкресение Христово

Пасха Господня

 

Великден, или денят на Възкресението Христово, е най-светлият християнски празник и най-важният от пролетния празничен цикъл. С него завършва Страстната седмица, посветена на Страстите Христови преди разпъването на Йисус на кръста на хълма Голгота над Йерусалим. Възкресението станало на третия ден, след като Христос бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.

Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

В християнството Великден е наричан празникът на всички празници. Защото се смята, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

Празнична е църковната литургия и в неделната сутрин на Велкиден. На този ден ликува целият християнски свят – православен и католически. Но денят е подвижен в календара. Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година, което е възможно при Пасхата.

Великден винаги се пада в някоя от неделите между 22 март и 25 април включително, като има 19 варианта за празнуването му през различните години.

Разликата между православния и католическия свят идва от това, че православните спазват идеализирания Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригираната му версия – Григорианския. Когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция те се замесват още на Велики четвъртък или на Велика събота преди Великден.  Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак.

За първи път козунакът бил приготвен през ХVІІ век във Франция. В Италия  също имат вид козунак по същия повод , който може да изтрае цели 6 месеца.

Според българската народностна и ритуална традиция на Великден в неделя се ходи у кумове и родители, а великденската трапеза слага край на дългия Великденски пост. Търсенето на най-здравото яйце пък е и сред най-неотменимите традиции. Вярва се, че този, който го притежава, ще бъде най-здравият в семейството през годината. Боядисано великденско яйце се дарява и на всеки гост в къщата. Почитта на Възкресението Христово се отдава три дни, почти като в приказката – „три дни яли, пили и се веселили...”

След Великден започва така наречената Светла седмица.

Освен честването на Христовото Възкресение, на Великден празнуват името си, всички които са кръстени Велико, Велика, Величка, Величко, Вела, Великослав, Велко, Велчо, Вельо, Велка, Велимир, Велимира, Велия, Въло, Паска, Паскал, Пасо, Пасуна или Антим.

Да ви е живо и здраво името!

 

Христос возкресе!

Во истина возкресе!

 

От екипа на Телевизия Туризъм


Share |