СелаНазад

Село Жребичко






В България съществуват села, за които най-вероятно никога не сте чували. Едно такова затънтено село е Жребичко. Но още с първия поглед към него човек се заравя в нещо неподозирано, уютно и приятно - като в стари шарени черги, като в родопски халища, скътани под сивите каменни тикли.

До Жребичко се стига само с автомобил - следете табелите по шосето Пазарджик - Брацигово за селата Огняново и Козарско. Шосето, минаващо през тях, стига точно до мегдана в Жребичко.

Самото село се е изтегнало на припек на един южен склон на родопските чукари, на 670 метра надморска височина - радващо се на мек климат. Погледнато отгоре, прилича на гайда. Отвътре - още повече. Стотината местни жители наистина се губят между връхлитащите от всички страни паянтови къщи, накацали безразборно по баира, досущ като гъби. Къщите приличат на очукани черепи, по които всеки опитен русалия би могъл да разчете безпогрешно знаците на миналото. Навсякъде от навяващите тъга стени стърчат кривите лескови пръти на плетеницата, напомняйки за някой си Петър, който някога ги е преплитал. Днес обаче селото е обявено за архитектурен резерват. И още е живо, което личи по оброчищата и параклисите, построени наново от малкото му жители. Жребичани сами са обновили и 150-годишната си църква "Света Тройца" - най-старата в общината. Църквата е горяла веднъж през 1923 година и веднага - възстановена.

Любопитното е, че наричат Жребичко втората Кръстова гора.  Това е заради близката до селото местност Кръста. В нея всяко камъче, дори и най-малкото, е "зографисано" с Христовия знак. Някои от местните историци твърдят, че по тези места е бродил апостол Павел… Говори се и за древни каменни храмове, потънали във вековете и под земята. Изобщо – пълно е с истории в Жребичко – за Вълчан войвода и неговото съкровище, за лични драми и християнски чудеса...

В Жребичко обаче няма хотели, нито традиционните къщи за гости. Но жителите му са толкова гостоприемни, че все ще намерите къде да спите, ако държите. Иначе на около 15 километра от Брацигово, след като преминете село Равногор е вилната зона "Атолука" - прекрасно място за спане. В самото Брацигово също има няколко малки хотелчета. Но най-подходящ е като че ли град Пещера с близката вилна зона "Св. Св. Константин и Елена". Всяко от тези места е на не повече от 30-40 минути път с автомобил от Жребичко .

 

Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм документалния филм „Живи въглени”” - човешки и вълнуващ разказ през погледа на завърнали се и нови жители на затънтеното, но живо родопско село Жребичко, в община Брацигово, днес обявено за архитектурен резерват.

 

Следете и филмовата поредица за селски туризъм в България на Телевизия Туризъм.

 

Текст Телевизия Туризъм, снимки в галерията - архив на Телевизия Туризъм, видео – Телевизия Туризъм

 


Share |