Назад

Сирни Заговезни на двата бряга на Дунава






 

ФОНДАЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 

REGIONAL DEVELOPMENT FOUNDATION

гр. Видин 3700, ул. Христо Ботев № 93, тел. 094 9 2 30 30, 

e-mail: rdfoundation@gmail.com; website: www.frr-bg.org

________________________________________________________________________________

Проект “Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509, е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния- България

 

 

Сирни Заговезни на двата бряга на Дунава


Въпреки, че зимата не е много популярна за тези, които обичат да пътуват, доста често ни се иска да откраднем няколко дни, за да избягаме от монотонното ни ежедневие и да се заредим с положителни емоции. Северна България и Южна Румъния са чудесна дестинация за един дълъг уикенд. Посещението на емблематични за регионите манастири – Осеновлащки и Чипровски манастир /в България/ и в южната ни съседка - Св. Ана“ в Оршова, ще можете да съчетаете с честването на  един от най-значимите християнски празници  - Сирни Заговезни,  който се празнува по сходен начин и в Румъния  - преди началото на Великия пост и 7 седмици преди най-големия християнски празник Възкресение Христово.

 Празникът се чества по цялата територия на Северна България. Нарича се още Сирница, Сирни Заговезни, Поклади (в Северозападна България) заради храната, която се принася.

Както в България, така и в Румъния, един от елементите на празника е храната.


 

Вечерта в България се яде халва, баница със сирене, варени яйца. Интересен е обичаят хамкане: на дебел червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, предимно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, го очаква здраве през цялата година. 

 В Южна Румъния на трапезата се слагат избрани ястия в присъствието на всички членове на семейството, като масата не се вдига до следващия ден, когато остатъците от храната се   хвърлят в градината за берекет, а съдовете се измиват в течаща води или на чешмата, с разтвор от домашен сапун, за да бъдат чисти.

По време на своето пътуване из България, ще имате възможността да станете част от емблематичната за празника традиция  - прескачането на огън. В цялата страна на този ден се палят големи огньове и се прескачат за здраве. Около тях се пеят песни и се играят хора. Затова празникът се нарича и Поклади.  В някои части на България се хвърлят стрели по домовете на неомъжените момите, а в Северозападна България въртят запалени факли – оратници -  пръчки, на чийто връх е закрепена слама, която бива запалена. Стопанинът завърта запалената факла около себе си  – вярването гласи, че така се прогонва злото от дома.

В миналото, в някои села в Южна Румъния на Сирни Заговезни се "викало" в медната тръба на казана за варене на ракия, която е голяма колкото бучюм (вид алпийски рог), за да осмеят недостатъците на неомъжените момичета, женените момчета и дори на някои по-възрастни селяни.

За седмицата след Сирни Заговезни, в България са характерни кукерските игри. Малки и големи се обличат в  страшни костюми и маски, изработени от кожи, и окачат на кръста си колан с чанове. Кукерите танцуват за късмет и плодородие и за прогонване  на злите сили.

Посещавайки северната ни съседка, ще имате възможността да се запознаете с румънския обичай „Навиване на парцали", предхристиянски обичай, който има за цел да гони злите духове. В края на дълга пръчка се връзва черешова кора във вид на кукла (парцалена), а вечер, по тъмно, младежи и девойки се събират по хълмовете, запалват "парцалите" и викат за да гонят злите духове. Възрастните хора с гребла събират остатъци от слама по градините и ги палят през нощта, за да плашат призраците. По някои краища се правят колела от слама, запалват се и се пускат да се търкалят по хълмовете към водните брегове. Символиката на този обичай е свързана с пречистващата сила на огъня.

Завладяваща е магнетичната сила на тези преживявания. Да се „потопиш“ в такава среда  със сигурност ще остави ярки спомени в туристическата биография на пътешественика.

 

 

 

Проект “Трансгранично религиозно наследство”
Автор: " Фондация за регионално развитие"
Дата на публикацията: 10.03.2019

 

Проект: “Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509

Автор: "Фондация за регионално развитие"

Дата на публикацията: 10.03.2019

 

 

Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на материала носят единствено неговите автори. 

http:/interregrobg.eu


Share |