Увеличаваща се популация на белоглавия лешояд в Източните Родопи, възстановяване на благородния елен и елена лопатар в региона, създаване на първи екип за борба с отровите - това са само част от резултатите от работата на По-диви Родопи, Българското дружество за защита на птиците и техните партньори през последните пет години по проекта “Oпазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите”.

 

Завръщането на белоглавия лешояд

Източните Родопи са единственото място в България, където се среща естествена популация на белоглавия лешояд в България. Вече се наблюдава тенденция за стабилна популация, имайки предвид, че само преди 50 години у нас видът е считан за изчезнал. 308 белоглави лешоядчета се излюпиха в българската част на Родопа планина благодарение на дългосрочните усилия на природозащитниците в рамките на проекта. Докато през 2016 г. са регистрирани 81 двойки, към днешна дата те вече са 117. Данните отчитат увеличаване на броя – от 184 през 2016 г. на 245 белоглави лешояда през 2020 г.

 

Възстановяване на благородния елен и елена лопатар

Неслучайно наричат лешоядите “чистачи на природата” – заради факта, че се хранят с останки от животни. Именно заради хранителните им навици обаче често те са изложени на опасности като отравяне. За да се осигури безопасно хранене за лешоядите, екипите на природозащитниците насочват фокуса си върху увеличаването на естествената им хранителна база. В рамките на проекта са освободени почти 400 лопатара и 50 благородни елена в две различни проектни зони. Реинтродукцията и възстановяването на популациите на благородния елен и елена лопатар играе важна роля за биологичното разнообразие в Източните Родопи – и по-специално за лешоядите.

 

Първи екип за борба с отровите

Наред с останалите стъпки организациите, посветили се на каузата да пазят природата, съсредоточават усилията си в създаването на първия екип за борба с отровите. За период от четири години екипът извършва 153 претърсвания и патрули. Повечето патрули са на територията на Източните Родопи, тъй като това е основната зона на популациите на лешоядите в България. Открити са 310 потенциални заплахи, като 40 от тях са незаконно отровени животни, 7 – останки от животни, 10 – отровни примамки. Екипът със специално обучени кучета откри 11 отровени животински видове. Лешоядите са почти една пета от намерените жертви. Във всички тези случаи птиците са били непреднамерени жертви. Основната причина за използването на отрова са конфликтите човек – хищник и човек – човек. Вълците и домашните кучета са най-честите жертви и представляват една пета от всички отровени животни.

 

Проследяване

Друга важна част от грижата за белоглавия и черния лешояд е проследяването им с предаватели. Това дава възможност за справяне с основните заплахи за тях, тъй като вече се знае повече за начина им на живот, миграциите, хранителните навици и т.н. Ето защо са поставени предаватели на 27 черни лешояда и на 33 белоглави лешояда в България и Гърция.

Любопитен факт е, че по време на миграцията младите белоглави лешояди изминават средно 3600 км! Те следват маршрути през Турция, Сирия, Ливан, Йордания и Израел, за да стигнат до зимните си дестинации. Зимуват в обширни райони в Саудитска Арабия, Йемен и Израел. Един индивид е прекарал зимата в Судан и Южен Судан, което е първият запис на вида в този район.

Повече и по-подробна информация за работата по опазване на лешоядите може да прочетете в Kраткия отчет по проекта (Layman report).