Хрисиянската църква почита 17 януари като денят на Св. преподобни Антоний Велики. Затова денят е известен сред народа и като Антоновден. Антоний Велики бил роден около 251 година в Египет. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийский, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. Затова в народния календар денят се празнува за предпазване от болести.
Когато станал на 104 години, Св. Антоний Велики излезнал в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му бил наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний си отишъл и бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и следващият го Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. А заедно с това и като празници за умилостивяване на болести като чумата, шарката и синята пъпка.
В народните вярвания житиеписецът на Св. Антоний Велики - Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Затова се счита се, че от неговия ден нататък зимата започва да си отива. Затова и следващият в календара празник е известен още като "Среди зима".
На този ден, 17 януари, жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича “за белята” или “за лелята”, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
17 януари е и най-големият празник за носещите имената Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони и Тоня.
Името означава още "безценен, неоценим, който няма цена".
Да ви е живо и здраво името!
