В ПЛЕН ЗАВИНАГИ - един разказ за катерене в ПИРИН, за хижа МАЛИНА и емоциите, запленили един „пишман-планинар”

 

Дълго време живях в постоянна шумотевица, стрес, екшън, динамика, които са постижими само в големия град. Да отида малко по-нависоко от надморската височина на гр. София ми беше почти невъзможно, но... се случваше чат-пат. И ето, че преди три лета ме обзе някакъв ищах, мерак, да изляза от мъглявината на софийските градски улици и да подишам чист въздух. Е, не беше много далеч - на Витоша, единствената планина, която се намира в/до столица в Европа. Та така, с няколко верни приятели „пишман планинари“, от време на време в почивните дни, прохождахме я „пенсионерската пътека“, я някоя по-стръмничка, и то взе че ми хареса.

 

Преди се чудех какво толкова харесват на планините - но, както са рекли старите хора - „всичко с времето си“. Очите, душата и сетивата ми все още не бяха отворени за тази красота и усещанията, които може само и единствено това изживяване да ни разкрие.

И лека-полека, първо пенсионерска пътека, после х. „Алеко“, след нея Черни връх, после Седемте Рилски езера (за съжаление са станали като стъргалото на бул. Витоша), след тях в. Мусала (и той със същата участ като Рилските езера), и се стигна до поредния връх – Яловарника в Пирин планина. Ето тук е мястото да споделя, че той нямаше да бъде покорен от мен без изключителното присъствие и водене на една прекрасна група планинари, водени от Захари, Виктор, Лили и Зорница - прекрасни хора, които само нависоко можеш да срещнеш!

 

Е, аз не ги срещнах случайно, защото по принцип бях на заслужена отпуска високо в планината - в х. Малина, намираща се на 1674 м надморска височина.

 

Хижата се намира в Среден Пирин, на едно изключително закътано и сгушено сред гората място, насред широка поляна, на която освен присъствието на случайно отсядащите планинари и туристи, се чуваха пеещите птици, лаят на ловните кучета на стопанина на хижата, песента на щурците и вятъра, раздвижващ клоните на дърветата околовръст.

 

И така, в ранна доба на един празничен ден - 06.09.20 - потеглихме на поход, като целта беше връх Яловарника в Пирин планина - 2765 м надморска височина. Както по-горе писах Аз - пишман планинар и още четири добре подготвени такива. Не знаех къде точно отивам и какви ще са предизвикателствата, но казах на групата, че ако ги бавя – ще направя „кръгом и обратно“ (демек да не се съобразяват с мен).

И няма да си кривя душата, имахме малка помощ от нашия добър хижар и домакин в х. Малина – Николай, който ни качи с джип до една хижа (на около 1:30 ч. ходене пеша) нагоре, и от там бодри, весели и подготвени за покоряване на връх, стартира и моята катераческа одисея.

 

Времето беше слънчево, въздухът свеж, вървиш и си подсвиркваш чак (ако не си прекалил с чорбата и пържолките предната вечер, или пък с палачинките на закуска). По пътя нагоре срещнахме стадо овчици, кравички, кучета пазачи, даже една заблудена овца се съревноваваше с нас по стръмното трасе - само дето гонехме различни цели - ние - връх Яловарника, а тя - стадото, от което е изостанала... Катерейки височините ни се откриваха невероятни гледки... Прекрасното синьо небе с леки пухкави бели облачета, сякаш с намигване ни казваше „леко да ви е катеренето по урвите“. Надморската височина си казваше своето. Баирът ставаше все по-стръмен, растителността все по-малко, а камънакът все по-вече. Добре, че една рекичка се движеше успоредно на пътя ни преди изкачването, за да освежа загорялото си от слънцето лице със студена планинска вода.

 

След дълго и няколко часово стръмно катерене по изключително неравен и кофти терен, освен камъни към върха се появиха и сочни боровинки (за наша радост кравите не бяха успели да достигнат тази височина... :) ), стигнахме връх Яловарника! До там стисках зъби, събирах душичката и сърцето си в шепи, но гледката си заслужаваше! За усилията - да не говоря! Всичко наоколо се виждаше като на длан, защото времето беше с нас (май ние си го поръчахме да е такова). Чувствах се като птица! Бях в безтегловност и нищо друго нямаше значение!...

 

Слизането ни беше не по-малко изпълнено с премеждия, но няма да бъда подробна. През едни чукари слязохме до малко езеро (май му казват „Гьоло“ или „Малкия гьол“), където си дадохме поредната кратка заслужена почивка. След това с умерена и уморена стъпка се насочихме към х. Малина, в която знаехме че ще бъдем нагостени подобаващо след този уморителен преход. В хижата пристигнагме едва ...към 22:00 ч. (няма да пиша повече, но беше тъмно като в рог и разбрах що е то „челник“ и неговата огромна роля при непредвидени удължавания на преходите), а там други туристи достойно бяха заели масите под заслона, празнувайки и приготвяйки се за утрешния ден. Не ни оставаше нищо друго освен да си вземем по един душ (в хижата има два общи санитарни възела с топла вода) и след това да седнем на заслужена почивка за вечеря и анализ на деня.

 

Е, според моите нови приятели планинари, аз съм покорила един не лек връх като за начинаещ планинар и от категорията „пишман“ автоматично се покачих в „полу-пишман“ такъв. За мен преживяването беше изключително, паметно и заслужаващо всяко усилие и капка пот!

 

Вечерта ни посрещна на поляната с песните на щурците, хилядите звезди в „кацналото над главите ни небе“, живия огън и вкусната храна на Николай (хижаря).

 

Благодарна съм, че в тази ми почивка се запознах с нови приятели (част от “Караконджулите“). С всеки изминал поход преоткривам планината!

 

Както бях казала наскоро – нависоко се срещат не само лешояди, а и орли!

До нови походи и преходи! :)

 

Милена Цанкова

 

***

За хижа „Малина“:

 

Надморска височина: 1674 м.

Местоположение: Среден Пирин, м. Калугера, 1569 м н. в.,

GPS: 41.614677ºN 23.538053ºЕ. 

Описание: Масивна двуетажна сграда с капацитет 56 места и опция за реновиране на още 14 места.

Разположение на стаите:

I етаж: 5 стаи /1 двойна, 1 тройна, 2 четворни, 1 за шест човека/.

II етаж: 4 стаи /2 за осем човека, 1 тройна, 1 четворна/.

Тавански етаж: 2 стаи / 2 за седем човека/.

Стаите са поддържани - чисти и подредени.

 

Хижата  разполага с два общи вътрешни санитарни възела и бани, локално парно отопление, туристическа столова, ресторант с камина.

В ресторанта се предлага вкусна и прясно приготвена храна – чай, палачинки, качамак, топли супи, готвено - приготвени с продукти от местни производители.

Има широка поляна пред хижата, където може да паркират коли.

 

Изходен пункт: с. Пирин, общ. Сандански – 19 км по асфалтово шосе и почвен път.
Съседни обекти: х. Пирин – 2 ч; х. Попови ливади – 5.30 ч.
Стопанин: ТД ”Еделвайс” – гр. Сандански 2800, ул. „Околовръстно шосе“ N 1

За контакти с хижара - Николай Шмикеров: +359 886 820 777