Един от най-неприветливите градове на Родопите е може би град Джебел.
Около село Овчево се намира може би най-интересното тракийско светилище. Две пещери – очи на чудовище, даже много по-страшно, водят към вътрешността. Сякаш иска да ни каже - "Не нарушавайте покоя ми, махнете се, не ви е тук мястото". Древността е разпиляла множество знаци за продължителното пребиваване на траките в тази област. Начинът, по който са дълбани в пясъчните вулканични скали древните ниши и формата на жилищата говорят за най-ранните векове от пребиваването на одрисите. Одрисите били свободолюбив народ. Когато някой се опитал да ги завладее, информацията много бързо се разпространявала из останалите племена. Избухвали бунтове и така почти никой не успявал да ги сложи на колене. А римляните имали нужда от тези места и тогава с хитрост решили да ги превземат. Започнали да настройват племената едно срещу друго и да всяват омраза. Това не оказало естествено никакво влияние върху чуството за единство и устойчивост. Но в един момент траките просто изчезнали, сякаш потънали вдън земя. Населението все пак се стреснало от чуждите похвати и се скрило в грамадна пещера, наречена Кирис. Тя била защитена добре и имала много и трудно достъпни входове. Освен себе си одрисите напъхали в пещерите и многобройните си стада. Коварният Крас обградил пещерата, открил и зазидал всички входове. Населението останало живо погребано. Днес тази пещера се посещава от пещерняците, но може би никой от тях не знае каква е била участта на техните прадеди.
Орфей проповядвал, че човек продължава да живее и след смъртта си, в по-добър свят. Владетелите били посветени в тайнствата на това учение. Те пиели от питието на боговете, което давало безсмъртие. Траките трябвало да опознаят единството на тялото и душата и така можели да станат безсмъртни.
Крепостта Маласар или „малката съкровищница”, а най-точно „Забравената крепост”, е построена между V-VI век преди новата ера. Много пъти е атакувана, но винаги безуспешно. Превзета е отново с хитрост. След като не могли да постигнат нищо през деня, римляните взели стадо кози, вързали на рогата им свещи и ги пуснали да се катерят по стръмното. Като видели приближаващите светлинки, хората в крепостта се уплашили и сами се предали.
Неразгадани знаци, светилища и крепости, между които се движи легендата за 18-те аргонавти, които са оставили костите си именно в тази част на Родопите. Предстоят още много разкрития и разработки по одриските пътища, за да се стигне до тайнството, което и самите ние, българите, не знаем.
Текст: Мая Вапцарова
Телевизия Туризъм излъчва документалния филм "В СЪРЦЕТО НА ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ", посветен на Джебел, чийто автор и сценарист е Мая Вапцарова.