Капиновският манастир край Велико Търново е едно от привлекателните места за туризъм в района – намира се в близост до водопад. Надпис върху апсидата на манастирската църква посочва, че на това място първоначално през 1272 г. е бил построен храм “Св.Тройца”,преустроен през 1835 г. Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II и през периода на Второто българско царство манастирът се превръща във важен религиозен център.
С падането на Търновското царство под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на ХVІІ в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Но поради липсата на султански ферман, преустройството на средновеквната църква е извършвано през нощта и умишлено опушена, за да изглежда старинна.
През 1794 г. за около два месеца игумен на манастира е известният възрожденски деец Стойко Владиславов (Софроний Врачански). Той донася в манастира копие на История Славянобългарская, където тя е преписана.
В началото на ХІХ в. Започват преустройки и възстановяване на част от сградите в манастира, както и изграждането на нови сгради. През 1856 г. двама патриотични граждани на Елена – Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий даряват голяма сума за построяването на нова жилищна сграда.
Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830 г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. той допринася за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.
Обитета съхранява богата колекция от икони, организирани около иконостаса, украсен с дърворезба: икона на Св. Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан, представянето на Дева Мария, Св. Менас, Архангел Михаил и др. Колекцията съдържа и иконографски творби от близкия Плаковски манастир. Изследване показва, че някои от най-известните художници от Тревненската художествена школа са работили именно в Къпиновския манастир.
Текст Стоян Радулов, снимки Анатоли Иванов
Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм документалния филм „Пътят на заточението”. Филмът разкрива историята и пътя, търси и открива версиите за заточението на патриарх Евтимий Търновски от Търново в Родопите.
Следете и за филмите, посветени на свещените места на българите. Сред тях са „Габровският Соколски манастир”, „Света София – българският Помпей” и „Каре от вери”.
