Разположена в самия център на морската ни столица Варна катедралният храм "Св. Успение Богородично" е една от най-известните постройки в града, превърнала се е и в един от неговите символи.
Църкавата била построена в края на ХІХ век по идея на митрополит Симеон. Дредствата били събрани от новото настоятелство чрез дарения от местното население и дори чрез организирането на лотария. Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна през август 1880 г. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро. Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Архитектът обаче скоро поискал повече средства. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П. Купка. На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна, след като преговорите с един друг знаменит строител – Кольо Фичето, не сполучили. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г.
Вътрешното обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
В средата на 60-те години са направени знаменитите витражи, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.
През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.
Гледайте част от забележителностите на морската ни столица Варна в информационните рубрики на „Туризъм инфо”, които се излъчват преди всеки кръгъл час между филмовата програма на телевизията. Рубриката за музеи например съдържа клип за Археологическия музей на града.
Следете в програмата на Телевизия Туризъм и за документалния филм „Света София – българският Помпей”, разказващ за най-старата базилика в България, дала името на българската столица и криеща много любопитни истории.
Потърсете и документалния филм „По следите на Първомайстора” - умел и необичаен разказ от първо лице за живота и строежите на най-големия български дюлгер от Възраждането Уста Кольо Фичето - наречен Първомайстора.
Текст Стоян Радулов, видео и снимки – Телевизия Туризъм
