Покрайнините на Крумовград крият много тайни и трудно разбулват воалите на древността. "Кошукавак" в превод от турски означава "надбягване под тополите". През годините единствено непроменени остават те, а от височината на короните им най-ясно се вижда, че надбягването продължава, само че този път с времето. Това, че гората Силва Магна спира до тук завоевателските действия на византийците, а по-късно и на кръстоносците, остава забравено минало. Това, че хан Крум създава правовите норми и заедно с войската си припомня на византийците за смелостта на бесите като отблъсква техните нашествия, вече е притча, която не вълнува сърцата на новите поколения.
Всичките шарапани, щерни и ниши, издълбани в скалите, може би представляват кодирани знания за вселената, чрез които са успявали да ръководят и живота на земята. Дали това са били посветените или онези Атланти, за които знаем толкова малко, засега можем само да гадаем. Едва ли е възможно човешка ръка с примитивни сечива да издълбае такива форми по твърдия камък преди 7000 г. Може би площадките и улеите имат строги технически параметри, които все още не са разкодирани от нашите познания.
Ковил - един от най-мистичните храмове в Родопите. Наподобява източна пагода. Някои казват, че това е бил завод за злато. Дали е така? Времето мълчи, то само ни води през вкаменелите тайни.
Тракийският храм винаги е символизирал функциите на слънцето, а сърдечно-съдовата система на човека е съобразена с космическия строеж. Всяка култура, за която е важно развитието на духа, се занимава с връзката между човека и космоса, звездите и слънцето.
Тогава златото не е имало нищо общо с богатството. То и до днес плува дълбоко в земята, движено от притеглянето на звездите.
Цялата тайна на цивилизациите е потънала в каменните образувания. Колко ли много могат да ни разкажат. Човек има чувство, че те помежду си продължават онзи безгласен диалог, чрез който вероятно тяхната цивилизация е общувала.
Казват, че животът на древните заселници на два пъти е замирал за няколко хилядолетия, за което говори и съществуването на два епоса, всеки със своя Орфей.
От какво ли са се страхували хората на тази цивилизация, или това отново са знаци на неразгадани съзвездия. Може да са предупреждения, отправени към следващите заселници, за житейския път, който ги очаква и за могъществото на природата. В този миг усещаш как бавно любопитството те захвърля дълбоко в историята и тайнството на вековете.
Очите, издълбани по скалните масиви, изглежда са от останалата тук цивилизация. Обърнати завинаги към слънцето, космоса, с тъга наблюдават онези места, от които вероятно са излетели.
Освен златото, което земята крие, скалите на Родопите са обсипани с трапецовидни ниши. Хълмът, обитаван от най-важния бог за древната цивилизация - Сабазий, се нарича Лимец. Сабазий е божеството, което е индентифицирано с камъка, земята, скалата. Владеел е мъртвата и живата материя, поради което можел да бъде разчленяван и отново съединяван. Митът за него идва от Месопотамия. Това е единственият бог, който всяка вечер умирал и всяко утро възкръсвал отново заедно с изгрева на слънцето.
Може би от тук идва и поверието за прераждането.
Текст: Мая Вапцарова
Телевизия Туризъм излъчва документалния филм "НАДБЯГВАНЕ С ВРЕМЕТО", посветен на Крумовград, чийто автор и сценарист е Мая Вапцарова.
