Нестинарството е една от най-впечатляващите, малко познати и изумителни религиозни практики в България. Основният ритуал в него е танцуването в жарава – нещо изключително, зради което традицията на нестинарството бе включена в списъка на нематералното културно наследство на Юнеско. В България нестинарството е разпространено само в пет села в Странджа планина, но древната му традиция е на път да бъде изгубена.

В България хората от 40 века почитат Слънцето. Към него имали култ древните траки, то било важен елемент от религията на Орфей. С него бил отъждествяван и богът на прабългарите – Тангра... Последователите на огнения култ в Странджа са убедени, че огънят е благодатен и  има небесен произход. Затова, според тях, в първите минути след появата си той не пари и не изгаря. Може би това е и обяснението защо огънят не наранява танцуващите върху него. В България още има такива хора. Те го правят от хиладолетия. Наричат се нестинари...

Огън и тъпан. Танц и жарава. В село Българи в тези четири думи са обединени в един огнен танц. Краката на танцуващите стъпват върху нажежените въглени, сякаш водени от силата на светец. Няма рани, има транс и нещо необяснимо...

Денят е 21 май – празникът на християнските светци Константин и Елена, които нестинарите смятат за свои закрилници и носители на силата. Приготовленията в село Българи започват от рано сутринта. Младо животно пада в жертва заради традицията. От месото му ще направят курбан – за омилостивяване на отвъдните сили. Всичко това се случва в двора на „конака”. Така тук казват на малката, почти вкопана в земята сграда, където се съхраняват и нестинарските икони. По-късно през деня нестинарските икони ще участват и в голямото шествие от селото до извора Голямото Аязмо в местността Влахов дол – най-свещеното място в Странджа за нестинарите. Празничната процесия се води от нестинарите, а нестинарските икони се носят от трима юноши. В шествието се включват всички жители.

Изпълнението на нестинарския танц обаче е след залез слънце на селския мегдан в Българи. Нестинарите са облечени в бяло. Над околните баири отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около огнения кръг с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им - притворени. По това време като че ли съзнанието им е някъде другаде. Вярва се и че могат да предсказват бъдещето.

Но танцуващие върху жар днес са на изчезване. Само няколко човека са. И се опитват да запазят древната традиция... Както казва старият  епитроп от село Българи баба Дукена Костадинова: „На свети Костадин нестинарките играят. Панагир правят... Нестинарят, който фане, та го прифата, та играе... той си знае. Другите, ние нищо не знаеме. Гледаме само и серенуваме...”

Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм документалния филм „Денят на нестинарката” – за корените, историята и традицията на нестинарството в едно от малкото нестинарски села у нас - Българи, в Странджа планина.

Следете и за документалния филм „Оазисите на Странджа”, представящ красотата, уникалната природа и любопитни факти от Странджа планина, нейните градове и села - Малко Търново и Блъшлян.

Гледайте по Телевизия Туризъм и поредицата от фолклорни и етнографски материали в рубриката „Гласовете на България”. Тя се излъчва в рамките на информационния блок на телевизията „Туризъм инфо” преди всеки кръгъл час.

Текст Телевизия Туризъм, снимки в галерията - архив на Телевизия Туризъм, видео – Телевизия Туризъм