Район Поморийски залив и Източна Стара планина е разположен в Югоизточна България, на територията на област Бургас. Обхваща общините Поморие, Айтос и Руен с обща територия от 1510,07 кв. км. На изток районът има широк излаз на Черно море, на север и северозапад включва южните склонове на Източна Стара планина и част от района на задбалканските полета, долините на река Айтоска и река Луда Камчия и Бургаската низина. Характеризира с разнообразен релеф, който включва морско крайбрежие, Поморийски залив, част от Стара планина, Бургаска низина. Територията на Община Айтос е заета от южните разклонения на невисоката Айтоска планина (до 700 м), чиито склонове на юг постепенно се снижават и се сливат с Айтоското поле. Характерни за релефа на Община Поморие са обширните крайморски тераси и хълмистите предпланински зони с надморска височина 300-350 м. Град Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море. Община Руен се отличава с планински и равнинен релеф, като в нейните граници попадат части от южните склонове на Източна Стара планина, долината та р. Луда Камчия и р. Хаджийска със средна надморска височина  302 м.

Преобладаващ тип климат в района е умерено континенталният. Средните годишни температури варират от 8°C до 12,6°C. Районът се характеризира с мека зима, поради близостта до морето, като средните януарски температури запазват положителни стойности. През летните месеци температурите варират в рамките на 23°C до 25°C. Пролетта настъпва по-късно, а есента е по-продължителна.  На изток силно влияние оказва Черно море със специфичната проява на ветрова циркулация. Преди изгрев слънце въздухът е наситен с озон и отрицателни йони, ултравиолетови лъчи и водни пари, което благоприятства лечението на горните дихателни пътища. Този тип климат благоприятства и за развитието на топлолюбиви култури.

В хидрографско отношение Айтоският край се разпределя между поречието на река Луда Камчия и няколко малки рекички, които се вливат направо в Черно море. Водните ресурси на района се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска, р. Айтоска, р. Ахелой и съответните им притоци. С най-голямо значение за района е р. Айтоска. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица и след като протича през Айтоското поле, се влива в Бургаско езеро. Дължината ѝ е 32.5 км, като водите се използват предимно за напояване. Покрай левия ѝ бряг от гр. Айтос до устието ѝ преминава участъкът от трасето на жп линията София-Бургас, което създава живописна гледка. Районът е богат и на подземни води.

С основно значение за района е Поморийското езеро. По своята същност то представлява  свръхсолена лагуна с площ 760.83ха. От него се добива морска сол на базата на изпарението на морската вода.

Езерото е естествено находище на лечебна кал, богата на минерали и микроелементи. Находището е с висока минерализация. От 2001 г. Поморийското езеро е защитена местност по българското законодателство.

С голямо водно богатство се отличават околностите на гр. Айтос. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води. Старата слава на този край са били лековитите минерални извори на 15км източно от града. Това са прочутите „Аква калиде“ на римляните, днешните Бургаски минерални бани. Между Айтос и село Пирне също е имало минерален извор и лековити бани. В северната част на Айтоско поле по разседна линия се намират няколко минерални извора: „Миризливата чешма“ при село Шиварово и тези при селата Череша, Ябълчево и Съединение. Минерална вода има и в района на с. Съдиево, която се бутилира за пиене. От дълбок сондаж при село Поляново блика геотермална вода с дебит 30 л/сек и температура 51 градуса по Целзий, която изтича свободно, без да се използва. Анализите показват, че не е подходяща за пиене, но има изключително добри лечебни качества. На територията на община Поморие са открити две находища на термоминерални води при с. Медово, едно находище при с. Каменар и едно край гр. Ахелой.

Горският фонд заема 20% от територията на района. Първостепенно значение имат общините Айтос и Руен, които попадат в пояса на равнинно-хълмистите дъбови гори. Преобладаващи дървесни видове със стопанско значение са: черен бор, бял бор, благун, цер, зимен дъб, космат дъб, източен бук, габър, липа, акация. Специфично за района е, че на територията на община Айтос, местността Трите Братя се намира единственото в България находище на бодливо сграбиче.

Фауната в района е с подчертано разнообразие както по отношение на бозайниците, така и по отношение на птиците. Срещат се най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето – зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери.

Източноевропейският небесен друм – „Виа понтика“ на прелетните птици минава през Поморийското езеро, което е естествено място за гнездене на прелетни птици в голяма гама и разнообразие. Районът на гр. Айтос също е пункт от пътя на птиците. Напролет горите се изпълват с пойни птици – славеи, скорци, дроздове, кукувици. Единствено тук се среща редкият за страната вид черен бързолет. От врабчетата най-срещани са домашното врабче, полското врабче, овесарки (сива жълта, черноглава), разпространени са масово зърноядните птици като щиглици, зеленушки и конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата, фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел – край Айтос. Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.

На територията на район “Поморийски залив и Източна Стара планина” се намират следните защитени територии: Поморийско езеро, Корията, Добровански гъби, Блатно кокиче и защитена зона Поморие в Община Поморие, както и Трите цера,  Вековният цер, „Професора” (площ 5,0 ха, скално образувание) в Община Руен.

Район „Поморийски залив и Източна Стара планина” е облагодетелстван по отношение на достъпността до всички видове транспорт: сухопътен – шосеен и железопътен, въздушен и морски.

Поморие е един от най-красивите морски градове, възникнал през далечния VІ век пр. Хр. Неговата история започва като елинска колония, известна под името Анхиало.

Днес градът е неповторим и привлекателен, курортен и морски център за възстановителен и уелнес туризъм. Просторната плажна ивица и съвременните терапевтични процедури превръщат града в желано и търсено място за почивка и лечение. Тук природата е била изключително щедра, дарявайки район „Поморийски залив и Източна Стара планина” с най-голямото богатство – вълшебните извори на здравето и красотата. Географското положениe, благоприятният климат и разнообразен ландшафт създават чудодейни възможности за човешкото здраве, подчертани от морския бриз и полезно слънцестоене.

В района има редица културни и исторически забележителности като античната куполна гробница „Хероон” – превърнала се в един от символите на българското Черноморие, резерватът „Стари поморийски къщи”, единственият музей на солта не само в България, но и в Източна Европа, църквата "Преображение Господне".

Също така има много и разнообразни възможности за еко и селски туризъм. Туристически дружества маркират пътеки, стопанисват хижите в района, а също и международния маршрут по билото на Стара планина „От Ком до Емине”, който преминава през областта. Създадени са условия за ловен туризъм, пешеходен туризъм, езда и велотуризъм, фотолов, наблюдение на птици, растения и бозайници.

Плажовете и морето предлагат условия за практикуване на различни видове водни спортове и дейности. Развит е и къмпинг туризмът, а разнообразни клубове предлагат обучение и екипировка за гмуркане, сърф, кайт-сърф.

Природосъобразните туристически занимания и спортове чудесно се комбинират с възможностите за практикуване на селски и алтернативен туризъм, опознаване на българския фолклор, както и настаняване в автентични стари селски къщи. В почти всяка селска къща се приготвят домашна ракия и вино. Район „Поморийски залив и Източна Стара планина” се слави с богата история и забележителни винени традиции. Разположен на 20 км от Бургас, Поморие е считан за центъра на най-добрите тероари за бяло грозде в България. В Поморийския конячен завод се произвежда също известния коняк „Слънчев бряг”, както и коняците „Поморие” и „Анхиало”.

Районът предоставя за своите гости и различни, ежегодно провеждани фестивали и културни събития.

Поморие може да се похвали с една от най-добрите калолечебни бази в България. Калолечебният център тук е напълно оборудван за диагностика и изпълнение на всички калолечебни процедури – луголечение, апликации, електролечение, вани и масажи.

Лиманната кал, добивана от Поморийското езеро, е с неповторими качества - тя е природен продукт, в чийто състав участват различни химични, микробиологични и геологични процеси – почва, вода, климат и микроорганизми. Специфичното за нея е, че е образувана много бавно – по 1 милиметър годишно, което определя и силните ѝ възстановяващи качества. Лечебните кални процедури активират метаболитните процеси, имат изключителна сила при заболявания на горните дихателни пътища, както и при лечение и облекчаване на над 45 вида заболявания.

В курорта има развита хотелска мрежа, която предлага освен традиционните за района калолечение и луголечение, и разнообразни СПА процедури, масажи и уелнес терапии, извършвани от висококвалифициран персонал с участието на автентични български билки.

Поморие е един от най-красивите морски градове, възникнал през далечния VІ век пр. Хр. като елинска колония, известна под името Анхиало. Към древността отвежда Античната куполна гробница Хероон, превърнала се в един от символите на българското Черноморие и призната за национален паметник на културата. Разположена е под могилен насип в местността „Палекастро” и се датира от ІІ-ІV в. н.е. Счита се, че е била мавзолей-гробница на богата анхиалска фамилия, където са се провеждали религиозни ритуали.

Резерватът „Стари поморийски къщи” се намира в близост до брега на морето и представя архитектурата и специфичните елементи на къщите по Черноморието. Сградите в резервата са строени през ХІХ в. Типичната поморийска къща, която туристите могат да видят, разхождайки се из калдъръмените улички, е на два етажа – каменно приземие и паянтов етаж. Горният етаж е облицован с дъсчена обшивка от борови дъски и букови цепеници върху тях, разположени хоризонтално – за да спират проникването на влагата до сградата. В Историческия музей-галерия на Поморие може да се види точната подредба на анхиалския дом.

В града се намира и единственият музей на солта не само в България, но и в Източна Европа. Той е посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода – метод, известен като „древна анхиалска технология”. Добиването на сол в района е поминък, който векове наред е хранел местните хора. Според исторически източници солниците в района са съществували още преди основаването на града. В древността солта е била изключително ценна стока – скъпа и рядка – и затова е наричана „бяло злато”.

Църквата "Преображение Господне" е най-старата постройка в Поморие, завършена и осветена през 1765 г. Оригиналният ѝ архитектурен план и богатата ѝ високохудожествена вътрешна украса я правят уникална, за което е обявена за паметник на културата. Тя е единствената църква в целия християнски свят без олтарна абсида на изток.

Храмът „Рождеството на Пресвета Богородица” е изграден през 1890 г. от първомайстор Генчо Кънев, поради смъртта на който някои от елементите на църквата са останали незавършени.

Манастирът "Свети Георги" е единственият действащ мъжки манастир в югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането. Мраморен релеф от II-III в. с образа на тракийския конник показва, че на това място е имало тракийско светилище.

Ловният и риболовен туризъм е един от най-перспективните видове алтернативен туризъм за район „Поморийски залив и Източна Стара планина”.

В последните години селският и еко туризъм добиват все по-голяма популярност. Те отразяват промяната на отношението на хората към опазването на природата, традициите, културата и фолклора, историческите и културни особености, бита и начина на общуване в дадената среда. Основният стремеж е цененето и запазването на средата и културите, които се посещават. Район „Поморийски залив и Източна Стара планина” предлага множество възможности за подобен туризъм. Източна Стара планина се простира между прохода Вратник и нос Емине, най-висок връх е Българка (1181 м). Тук са проходите Ришки  и Върбишки. На изток Балканът потъва в морето при красивия плаж Иракли.

Туристическо дружество „Чудни скали” Айтос е създало следните еко пътеки в района:

  • Айтос – Лесопарк – Бяла река (лентова и жалонна маркировка – червена)
  • Айтос – х. Здравец (червена маркировка)
  • Айтос – с. Раклиново – Бяла река (жълта маркировка)
  • Айтос – с. Тополица – х. Здравец (зелена маркировка)
  • Айтос – Трите братя – Казаните – Градския парк

През района минава туристически път Е -7 от връх Ком – по билото на Стара планина до нос Емине, като по трасето има 2 туристически хижи.  Други известни еко пътеки са:

  • Еко пътека с. Руен – с. Снягово, по билото на „Мандра баир” до туристическа хижа „Луда Камчия”
  • Еко пътека с. Припек, по поречието на р. Елешница до изключително красивия скален масив „Ярамаз кая”
  • Еко пътека с. Топчийско – красивата местност „ Кьоклюка” до скалното образувание „Чудните скали”. В близост до местността „Кьоклюка” се намират природните забележителности от скални образувания, наречени „Професора”, „Свинската глава” и „Костенурката”
  • Туристически път с. Вресово – с. Зайчар – Бяла река – местността „Къркътлъка” – с. Тополица
  • Еко пътека хижа „Луда Камчия” – по поречието на река от местно значение „Айваджик дере” до с. Люляково
  • Еко пътека с. Горица – с. Козичено