Старо Стефаново се намира само на двайсетина километра от областния център Ловеч. Шосето ненадейно завива надясно и отвежда право към селския мегдан. Безразборно накацали по планинските възвишения, старинните му къщи са съхранили непокътнат архитектурния си облик от началото на ХІХ-ти век. От време на време по тесните, разбити улички преминават магарешки каручки, които едва се разминават с отправилите се на паша стада.
Селото сякаш е потънало в дълбок сън и нищо не може да наруши идилията, в която живеят неколцината му жители. А това са все възрастни хора, които посрещат редките посетители с любопитство и усмивка. Но скоро няма да е така, понеже обновените „Дедови къщи” чакат своите гости. И въпреки това Старо Стефаново е на „светлинни години” от изтърканите представи за популярна туристическа дестинация.
Селото притежава уникално богатство – своите стари къщи, недокоснати от превратностите на времето. Неслучайно преди 20-на години е обявено за архитектурен резерват. В началото на ХІХ-ти век в района върлувала опустошителна чума. За да избягат от болестта, жителите на малко село, разположено на отсрещното дере, се прехвърлят тук, на мястото на днешно Старо Стефаново. И издигат красиви къщи, които и днес надничат към нас зад високите каменни дувари. Къщите са двуетажни и са изградени от камък и дърво. В долната част са били разположени работилниците и дюкяните, а на горния се намирала жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. В центъра му се издига старинната църква „Рождество на Пресвета Богородица”. Иконостасът й е много красив. Майсторът, който го е изписал, е изрисувал и фасадите на част от местните къщи. Това са т.нар. „алафранги”, типични по-скоро за други райони в страната. Те са най-често с растителни мотиви. Другото характерно за къщите са каменните плочи, или т.нар. тикли, от които са направени покривите.
В Старо Стефаново животът тече със свой собствен, несмутен от днешното време ритъм. Селцето неведнъж е омагьосвало въображението на художници и кинодейци. Обезлюдените му къщи с килнати каменни покриви са били декор на не една кинопродукция, пресъздаваща епохата на българското Възраждане. Безспорно най-оживеното място тук е разположеният на централния площад „хоремаг”, в който се предлагат основни хранителни и други стоки. В полумрака на тясното магазинче се помещава и местната кръчма. Ако се отбиете тук на чашка кафе или мастика, няма как да не се заговорите с някой от местните хора, който словоохотливо ще ви запознае с любопитни анекдоти за селото и неговите обитатели.
Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм документалния филм „Моето Старо Стефаново” - вълнуващ и личен разказ за предбалканското село Старо Стефаново, етнографското му богаство и най-големия му празник.
Гледайте и филмовата поредица за селски туризъм в България на Телевизия Туризъм.
Текст Зорница Стойкова, видео и снимки - Телевизия Туризъм
