Великден, или денят на Възкресението Христово, е най-светлият християнски празник и най-важният от пролетния празничен цикъл в цялото християнство. С него завършва Страстната седмица, посветена на Страстите Христови преди разпъването на Йисус на кръста на хълма Голгота над Йерусалим. С отбелязването му са свързани много дати, както и специфични обичаи и традиции. Неизменна част от Велкиден в България са така наречените рисувани великденски яйца.
В различни краища на страната рисуването на яйцата се извършва или на Велики четвъртък, или на Велика събота. На Велики четвъртък след залавянето на Иисус през нощта в Гетсиманската градина, била произнасена смъртната му присъда, която по-късно потвърдил и римския управник Пилат Понтийски. Затова на този ден е и обичаят да се боядисват (пишат, червят) великденските яйца. Традицията в България е различна – по един начин изглеждат те в Горна Оряховица, по друг в Ихтиман и по съвсем различен начин в Шопско например. И техниките за направата им са различни – някои се рисуват филигранно с помощта на черно мастило, като вътрешността на русиваните фигури се запълва с различни цветове и съобразно фолклорно-етнографската традиция на конкретното място. За други се използва восък, а за трети – флорални мотиви, получавани на базата на използването на живи растения, листа или цветове в процеса на боядисване.
Възкресението станало на третия ден, след като Христос бил разпънат на кръст и погребан. Празната гробница била видяна от жените мироносици, посетили гроба му. Тогава Иисус Христос се явил на Мария Магдалена и на Апостолите.
Днес Великден се празнува три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Последованието, свързано със запалването на свещите във Великденската нощ, е заимствано от подобно, което се извършило в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Празнична е църковната литургия и в неделната сутрин на Велкиден.
Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено или рисувано яйце. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак.
Според българската народностна и ритуална традиция на Великден в неделя се ходи у кумове и родители, а великденската трапеза слага край на дългия Великденски пост. Търсенето на най-здравото яйце пък е и сред най-неотменимите традиции. Вярва се, че този, който го притежава, ще бъде най-здравият в семейството през годината. Боядисано великденско яйце се дарява и на всеки гост в къщата. Почитта на Възкресението Христово се отдава три дни, почти като в приказката – „три дни яли, пили и се веселили...”
След Великден започва така наречената Светла седмица.
Гледайте в програмата на Телевизия Туризъм изключителният ретроспективен разказ на филма „Пътуване към оживялото Възраждане” – за корените, историята, поуките и живите днес туристически обекти от времето на българското Възраждане – „Етъра”, Самоводската чаршия в Търново, град Елена, Старият Златоград, Копривщица и др.
Следете и рубриката „Православен календар”, която се излъчва ежедневно в рамките на информационния блок на телевизията „Туризъм инфо”
Текст Телевизия Туризъм, снимки в галерията - архив на Телевизия Туризъм, видео – Телевизия Туризъм
