В сърцето на Чипровци, град с вековни традиции в килимарството, семейната компания "Чушкарчето" повече от четвърт век пази и развива един от най-разпознаваемите символи на българското културно наследство. Основана през 1998 г. от Велика Стоева и Йоана Чушкарева, фирмата произвежда ръчно тъкани чипровски килими по автентична технология, която съчетава традицията с модерния дизайн. Освен че изпълнява индивидуални поръчки за клиенти от България и чужбина, "Чушкарчето" работи с художници и архитекти, организира обучения и творчески работилници, чрез които предава занаята на ентусиасти.

 

От семейната традиция към съвременното занаятчийство 

"Семейството ми се занимава с килимарство от поколения, а занаятът е наследен от баба ми и прабаба ми", разказва управителката на семейната компания Велика Стоева. Макар по образование да е икономист, изборът ѝ да продължи семейната традиция е напълно естествен. 

Името на компанията носи силен родов символ. То идва от дядото на Велика – Иван Петков Чушкарев, известен като Чушкарчето, който е роден през 1888 г. 

Началото на бизнеса е поставено преди близо три десетилетия, когато Велика Чушкарева, днес Стоева, и Йоана Чушкарева, която е учила в текстилна паралелка и впоследствие е завършила архитектура, с подкрепата на своите родители създават фирма за производство и продажба на чипровски килими. Основната идея е не просто да произвеждат изделия, а да съхраняват традицията и да я представят по начин, който отговаря на съвременните изисквания за интериорен дизайн и функционалност.  

Днес компанията работи с художници текстилци, които разработват и авторски стенни пана, както и с архитекти за цялостни интериорни решения. С помощта на компютърната графика се създават нови модели, а дигиталните технологии улесняват комуникацията с клиенти от различни държави. 

Велика споделя, че цялото семейство е заето с бизнеса, макар някои от членовете да имат и други професии.  Освен тях във фирмата работят още шестима души. Работилницата се намира в старата наследствена къща на бабата на Велика, а магазинът служи едновременно като ателие. 

"Нашето производство не предполага големи мащаби и площи, нито огромни инвестиции, защото всичко се извършва изцяло на ръка на становете", обяснява тя.

 

Бавно изкуство 

Материалите, които се използват за килимите, са вълна и памук. Семейството отглежда няколко овце и участва в местна животновъдна кооперация, чрез която се снабдява с вълна. След труден процес на изпиране и подготовка, вълната се изпраща в предачница, откъдето се връща готова за тъкане. Процесът на производство е изключително трудоемък.  

"Изработката е много бавна. Няма нищо механизирано. Една опитна тъкачка успява за месец да изработи едва между квадрат и половина и два квадратни метра. Само преденето се извършва извън работилницата" - казва Велика.  

Работата не се измерва в брой килими, а в квадратни метри. Средно месечно работилницата произвежда около шест квадратни метра, тъй като почти всички изделия се изработват по индивидуална поръчка и стандартни размери практически не съществуват. 

Цената трудно може да отрази огромния вложен труд. Един квадратен метър струва между 750 и 920 евро. "Тази цена е изпилена до минимум предвид огромния труд, но има клиенти, на които им се струва скъпо" - признава Велика Стоева. 

Чипровският килим има характеристики, които го отличават от всички останали килимарски школи в страната. Според управителката на "Чушкарчето" най-важната особеност е неговата автентична технология на изработка. Той е напълно двулицев – еднакъв и от двете страни, тъче се от естествени материали – памук и вълна, а дебелината му е между три и пет милиметра. 

Орнаментите са изградени предимно от геометрични фигури, като основата на почти всички композиции е триъгълникът. "На базата на триъгълника са изградени абсолютно всички орнаменти" - обяснява Стоева. Това отличава чипровските килими например от котленските, при които основната геометрична фигура е квадратът. 

Сред традиционните цветове преобладават червеното, жълтото, кафявото, синьото и зеленото. Най-ранните килими били изработвани само в два цвята – черно и червено. Благодарение на качествените багрила цветовете запазват наситеността си десетилетия наред, а при правилна поддръжка избледняването е минимално. 

 

Килимарството в Чипровци 

Историята на занаята започва още през 1720 г., когато след Чипровското въстание завърналото се население възражда килимарството. През XIX век пътешественикът, историк и художник Феликс Каниц оставя рисунки и пътеписи, в които дава висока оценка на чипровските килими. 

Международното признание идва през 2014 г., когато традицията за изработване на чипровския килим е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. 

Килимите намират своите купувачи както в България, така и в чужбина. Основната група клиенти са българи, които живеят в чужбина. Компанията има постоянни партньори в Чехия и реализира продажби във Франция, Германия, Италия, Австралия, САЩ и Канада.  

Преди развитието на интернет, присъствието на международни изложения е било основният начин за намиране на клиенти, но сега тази роля е поета от онлайн пространството. "По-скоро дългото ни присъствие на пазара ни води клиенти. Социалните медии също са ни от голяма помощ" - казва Стоева. 

Най-голямото предизвикателство е кой ще продължи занаята 

Според Велика най-сериозният проблем не е липсата на клиенти, а липсата на хора, които искат да се занимават с килимарство. "Работата е много, а заплащането не може да бъде особено високо. Хората, които се занимават с тази дейност, не го правят основно заради парите" - казва тя. 

Най-важната инвестиция на фирмата е обучението на нови майстори. Макар подобни случаи да са редки, все пак има млади хора, които проявяват интерес. "От юли при нас започна работа млада жена на 28 години, която дори не е от Чипровци" - разказва Стоева. 

Въпреки това признава, че желаещи да се посветят на килимарството трудно се намират.

От 2023 г. "Чушкарчето" организира индивидуални уроци, както и двудневни и четиридневни работилници, които запознават участниците с живота на килимарката и с целия процес на тъкане. След пандемията интересът към тези обучения осезаемо нараства. "След ковид започнаха да идват доста хора да се обучават. Един вид терапия. Осъзнаха, че има дейности, които могат да помогнат на човек да премине през подобни ситуации" - споделя тя. 

Голяма мечта на Велика Стоева е да има достатъчно време да тъче повече. "Също така бих искала да обучаваме повече хора. Целта няма да е непременно да работят това, а просто да го правят от интерес". 

Тя казва още, че наред с недостига на кадри съществува и друг проблем – променящите се потребителски навици. "Все повече хора предпочитат, както при облеклото, бързата мода, еднодневки, изделия от изкуствени материали с кратък живот, които да сменят често", казва Стоева. Тя дава пример с позната, която откровено признала, че килим, способен да издържи десетилетия, би ѝ омръзнал и предпочита да купува нови, макар и некачествени изделия. 

Въпреки това Велика не вярва, че занаятите са обречени: "Хората вече осъзнават, че имат нужда от такъв вид труд и от такова усещане." 

Тя подчерта, че, за щастие,  в България има немалко хора, които тъкат килими. Повечето от тях обаче използват хоризонтални станове за черги, докато чипровският килим се изработва на вертикален стан, който позволява много по-сложни орнаменти.

Управителката е убедена, че държавата може да направи повече за опазването на традиционните занаяти. Според нея липсват специални условия за производителите на ръчно изработени изделия. Те се третират по същия начин като фабричните производители и плащат еднакво ДДС. "Не получаваме помощ от държавата. Няма толеранс за старите занаяти" - казва тя. 

Промяната според нея трябва да започне още от училище. "Вкусът и уменията се възпитават. Ако обучението по изкуства не е само формално и в часовете наистина се преподава, а не се решават задачи и се пишат теми по литература, ще се промени и отношението", смята тя. 

Всеки, който иска да се докосне до това наследство, може да го направи не само в Чипровци, но и в магазина на "Чушкарчето" в София, където се приемат поръчки, показват се мостри и се организират индивидуални занимания. В Чипровци пък семейството продължава да посреща групи, желаещи да усетят занаята не само като зрители, а като участници.Източник: Mediapool.bg