Началото на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска афера - 1 май 1886 г., когато профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частни охранители от агенция "Пинкертон" разпръсват протестиращите, при което са ранени около 200 и убити поне 4 души. На 4 май, по време на последвалия протест срещу полицейското насилие, сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

В България Денят на труда е един от официалните празници.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. За официален празник е обявен през 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.