Трифон Зарезан е български народен празник в чест на Св. Трифон. Празнуват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 1 февруари или 14 февруари (по стар стил). В различни краища на страната наричат празника и Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Имен ден празнуват Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Лозена, Гроздан, Гроздьо, Гроздана.
Св. Трифон е роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия - област, смятана за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен, той спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан - Деций Траян, обаче се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си. Той загива като мъченик, посечен с меч през 248 г.сл.Хр. Днес той е смятан за покровител на лозята и виното.
Както и всеки един друг народен празник, и Денят на Св. Трифон е свързан с някакви обичаи. На днешния ден се меси хляб — пресен или с квас, вари се кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. На главата и през раменете на "Царя" се слага по един венец от лозови пръчки. Той се качва на каруца, която лозарите теглят и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща, а домакинята изнася вино в бял котел, от който първо отпива "царят", а след това и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!", а той отговаря с "Амин". След като процесията стигне до дома на "царя", той се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Това е и причината за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. През тях жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
На днешния ден много хора отбелязват и Деня на влюбените. Това не е наш обичай, но поради положителните емоции, които носи, се е превърнал в традиция. Влюбените двойки си подаряват разнообразни сувенири, организират си изненади, за да засвидетелстват чувствата си.
