На 22 септември 1908 г. България прави нещо, за което е работила десетилетия – заявява пред света, че повече няма да бъде държава с условна свобода.
В старопрестолния Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта. България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, останала по силата на Берлинския договор от 1878 г., и се провъзгласява за независимо царство. Фердинанд приема титлата „цар на българите“.
Но зад тържествения акт не стоят само думи и церемонии. Независимостта е резултат от внимателно избран политически момент, държавническа решителност и активна дипломация. Правителството на Александър Малинов използва благоприятната международна обстановка, за да направи крачката, която окончателно утвърждава България като самостоятелна държава. Следват сложни дипломатически преговори, а през 1909 г. българската независимост получава международно признание.
И може би точно затова 22 септември е повече от дата от учебника.
Свободата може да бъде извоювана. Независимостта обаче трябва да бъде отстоявана – с решенията, които една държава взема сама, с отговорността за последствията от тях и със самочувствието да защитава мястото си сред останалите.
Преди 118 години България заявява, че иска сама да определя своя път.
Днес вече не се налага да четем манифест пред Великите сили. Но смисълът на независимостта остава същият – да знаем кои сме, да пазим постигнатото преди нас и да носим отговорност за онова, което ще оставим след себе си.
Честит Ден на Независимостта на България!
