Великден е най–светлият празник за християнския свят. На този ден християнската църква почита Възкресението на Спасителя на човечеството - Божия син Исус Христос.
Празникът е подвижен и се отбелязва в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.
Някои от традициите и обичаите на Великден идват от древността. По стар обичай щастливото събитие се чества в продължение на 3 дни, а приготовленията за неговото отбелязване започват по време на Страстната седмица.
Яйцата се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или Велика събота, като първото яйце задължително се потапя в червена боя, символизираща Христовата кръв и с него се прави кръстче по челата на децата, а след това и на останалите членове семейство.
Яйцето се слага на видно място в дома, подменяйки миналогодишното яйце, донесло здраве, благополучие и късмет на всички обитатели на дома. Много древни народи са смятали яйцето за символ на прераждането и новото начало.
Боричкането с шарените яйца е един от най–забавните моменти на Великден, който винаги се очаква с голямо нетърпение и радост от децата. Обичаят изразява борбата за здраве и победа през следващите 12 месеца, а този, чието яйце се е оказало най-здраво - "борак", ще се радва на здраве, благополучие и късмет.
Друга важна част от Великденските обичаи е приготвянето на великденския козунак. Прaзничният хляб олицетворява тялото на Иисус Христос. В България великденският козунак е въведен в началото на XX век, като до тогава Великден се e отбелязвал с различни Великденски обредни хлябове и пити.
В полунощ срещу Великден в църквите се отслужва тържествено богослужение и точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а в отговор миряните отвръщат "Воистину Воскресе!". Свещеникът изнася навън запалена свещ, от която всички взимат огънче и се опитват да отнесат в дома си.
